Не съм ти виновна.Не търся катарзис.
Загубих си сянката в мисли по тебе.
Живеех в пустиня без пукнат оазис,
а ти се оказа част от чуждото племе.
Не бяхме еднакви. Не бяхме подобни.
Не му е достигнала глина на Господ
и теб те направил с каквото докопал.
В неделя и то. Гледай колко е просто!
Дали съм от същата кал - не попита.
Изгреба душата, съня ми отвя.
Прелях си сърцето до капка в очите ти,
а ти на студения под го разля.
И не че те мразя. Едно не разбирам –
дали да си честен със някой е глупост?
Исках да ти подаря кръвопреливане,
но просто си с различна кръвна група.
© Елена Биларева Все права защищены