15 мая 2014 г., 23:06

Кубчето на Рубик

863 0 0

Кубчето на Рубик сама ще подредя,

душата ти не искам да петня...

Кръвта от пода сама ще избърша,

а любов кога ще се науча аз да върша?!

Лесните неща не са ми по вкуса,

за думи аз работя, а с тях не искам да боравя...

Дефектът ми е, че не мога да забравя...

Добрите хора пазя ги отдясно,

а лошите ги пускам на място тясно.

Там отляво много ми е закърняло,

артериите ми хванали са пак ръжда...

Само съвестта остана - с нея боря се като с люта рана!

Помощта на други пол не ми е нужна,

всяка прегръдка с тях е чужда...

Всяка усмивка - тъга...

Мисли си, че има слънца...

Да рисувам забравих и боите изхвърлих,

там отляво ми е много закърняло!

Кубчето сама ще подредя,

не бива да поемам чуждата ръка...

Защо не вярвам на измамници красиви...?!

Защото често и моите очи са лъжливи!

Като на моето диво Аз не вярвам,

как във тебе да повярвам?!

Кръвта по пода от къде...?!

Днес убих жената в мен,

свърши нейният плен.

Душата кървеше,

а жената спеше... вечен сън!

Днес осъзнах колко преходни и жалки са всички залъгалки,

а ние си мислим за подвизи и смелост,

това е низост, а не умелост.

Днес разбрах, че само времето е над нас

и то бичува ни с бодливата си тел...

Колко съм суетна, жалка и кокетна...

тревожа се от няколко дупки в лицето,

а забравям за огнените белези в сърцето!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Генешка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...