Кучешка история
Митлееши съ в грацкъта гръдинъ
скупену кучи, пумияр.
Беззъбу, козинътъ падъ,
но немъши за негу цяр.
Коги утвореши устатъ,
са чуваши идничку „уафф”.
Горкоту псе, ни йе пуродъ скъпъ,
хлапетътъ в маалатъ гу кръстиа „Жафф”.
Пу вечир са пукаеше лунатъ,
а Жафф ут злобъ заскимти.
Уцелна некой Жафчу пу глъватъ,
тъ чак излезнаа му дзвизди.
Риши нъ кметъ главин дъ са жалвъ.
Пред негу той упашкъ завърте.
А кметът саму горду гу пугледнъ:
- Ни жафкъй многу, чи ни йе дубре.
Ут татик мостъ имъ виитнамци.
Ша им путсфирнъ, посли си мизе.
Митляй са кротку пу гуратъ
и глядай тиху дзвезднуту нибе.
Сига йе тиху в грацкъта гръдинъ.
Ни лайе Жаффчу никвъ красута.
И виде ли със дръпнате очи са скривъ,
Чи близу йе казанъ зъ чурба.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Костов Все права защищены
