Романтик (Христо Костов)
403 16193
2.03.2007 г., 12:12 ч.

Кучешка история 

  Поезия
644 0 18
(Дъ ни съ чите от ора без чувство за смех!!!)

Митлееши съ в грацкъта гръдинъ
скупену кучи, пумияр.
Беззъбу, козинътъ падъ,
но немъши за негу цяр.

Коги утвореши устатъ,
са чуваши идничку „уафф”.
Горкоту псе, ни йе пуродъ скъпъ,
хлапетътъ в маалатъ гу кръстиа „Жафф”.

Пу вечир са пукаеше лунатъ,
а Жафф ут злобъ заскимти.
Уцелна некой Жафчу пу глъватъ,
тъ чак излезнаа му дзвизди.

Риши нъ кметъ главин дъ са жалвъ.
Пред негу той упашкъ завърте.
А кметът саму горду гу пугледнъ:
- Ни жафкъй многу, чи ни йе дубре.

Ут татик мостъ имъ виитнамци.
Ша им путсфирнъ, посли си мизе.
Митляй са кротку пу гуратъ
и глядай тиху дзвезднуту нибе.

Сига йе тиху в грацкъта гръдинъ.
Ни лайе Жаффчу никвъ красута.
И виде ли със дръпнате очи са скривъ,
Чи близу йе казанъ зъ чурба.

© Христо Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??