10 окт. 2021 г., 22:25

Кучета

723 0 0

Седя на терасата и слушам кучешкия лай -
бездомни псета по улицата се гонят.
На човеците ни е добре сега по балконите -
по улиците понякога ни хващаше страх.

 

Но аз обичам тоя див кучешки лай,
който ми напомня за къщата на село.
Където никой от нищо не се страхуваше,
освен от вик на сова или друга прокоба.

 

Обичам да чувам самотния кучешки лай,
разкъсващ с носталгия нощната тишина.
Обичам да си спомням за кучката Буба,
която бродеше нощем и после раждаше деца.

 

Но сега седим отегчени по балконите,
а долу се гонят кастрирани псета.
И маркират територията си по навик -
и те, и ние сме еднакво безплодни...

 

Животни и хора без инстинкти и природа,
опитомени обитатели на един стерилен свят.
Живеем в клетки като лабораторни мишки
и чакаме резултата от поредния експеримент...

 

А кучката Буба поне имаше свобода!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Накова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...