Седя на терасата и слушам кучешкия лай -
бездомни псета по улицата се гонят.
На човеците ни е добре сега по балконите -
по улиците понякога ни хващаше страх.

Но аз обичам тоя див кучешки лай,
който ми напомня за къщата на село.
Където никой от нищо не се страхуваше,
освен от вик на сова или друга прокоба.

Обичам да чувам самотния кучешки лай,
разкъсващ с носталгия нощната тишина.
Обичам да си спомням за кучката Буба,
която бродеше нощем и после раждаше деца.

Но сега седим отегчени по балконите,
а долу се гонят кастрирани псета.
И маркират територията си по навик -
и те, и ние сме еднакво безплодни...

Животни и хора без инстинкти и природа,
опитомени обитатели на един стерилен свят.
Живеем в клетки като лабораторни мишки
и чакаме резултата от поредния експеримент...

А кучката Буба поне имаше свобода!