Кучето на Валери Станков
КУЧЕТО НА ВАЛЕРИ СТАНКОВ
Едно бездомно кученце във парка
под пейката ми днес се приюти.
И почна леко с мен да се гъбарка:
– Тютюнецът ти, – вика – ми люти!
И как я пиеш тъпата загорка?
И с тия книги адски си нелеп! –
освен Буковски, Лев Толстой и Лорка,
май няма други автори за теб?
Тъй както си седиш цял ден на сянка,
за нищичко не ти и дреме – хич! –
да бе прочел поне Валери Станков,
познаваш ли го кой е тоя пич?
Купи си еспадрили, чифт чорапи,
пък чак тогава в парка поседни!
Добричко псе! – уж, лае, но не хапе,
и с мен изпраща есенните дни.
Ту чезне в листопадите безплътни,
ту с кокал от казана се яви.
И се тешим – то псе, а аз – безпътник! –
с прекрасното и страшно C'est la vie.
С туй кученце сме лика и прилика.
То нощем спи на моето чердже.
Опитах, но не смогнах да го свикна
с нашийника – и късото въже.
И – като знам какъв е поспаланко,
да легна покрай него съм готов –
да му чета на глас Валери Станков! –
и двамата да вием! – от любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
