Кукла

16 июн. 2009 г., 09:57

Поэзия

666 0 2

Кукла

Ти си само момиче едно,

но без друга аз не мога.

Ако щеш, наречи ме зло,

но пак ще загубиш облога.

Мен отдавна вече ме няма

и да се върна, още не знам.

А ти без плодове - обрана -

ще ме кълнеш да бъда сам.

Може би някога ще чуеш,

че жив съм още, че още руша.

Може и пак ти да нахлуеш,

но и този порив аз ще потуша.

Тогава чак ще разбереш, че аз

съм този, който може да решава.

Че сърцето ми покрито е с мраз,

твоето - с чара мой - ситна жарава.

Но, ако вкусна била си, знай,

ще се върна сам! Нима тогава

аз да тегля болката безкрай,

душата моя не ще те оставя....