Нима се трудиш, гониш цел?

Защо!?

Монотонност, материализъм и какво?

Емоцията на живота, сладостта

остават в бездна заключена

дълбоко в твоята душа.

А ключът е там, в онези с

тъмните коли.

Ти си кукла на конци.

Бориш се?! И за какво!?

Спокойствие привидно.

Сърце, подскачащо в ритъм бърз.

Мисли хиляди... и безпокой, и сън.

Всеки ден се състезаваш

финишираш уж, но до следващия миг

... и пак доказваш

Джобовете на някой пълниш само за мерси.

Всъщност, за тези същите си кукла на конци,

с наложен избор постигаш техните мечти.

Аз те моля, себе си ти намери!