Нима се трудиш, гониш цел?
Защо!?
Монотонност, материализъм и какво?
Емоцията на живота, сладостта
остават в бездна заключена
дълбоко в твоята душа.
А ключът е там, в онези с
тъмните коли.
Ти си кукла на конци.
Бориш се?! И за какво!?
Спокойствие привидно.
Сърце, подскачащо в ритъм бърз.
Мисли хиляди... и безпокой, и сън.
Всеки ден се състезаваш
финишираш уж, но до следващия миг
... и пак доказваш
Джобовете на някой пълниш само за мерси.
Всъщност, за тези същите си кукла на конци,
с наложен избор постигаш техните мечти.
Аз те моля, себе си ти намери!
© Алина Костова All rights reserved.