Kукувичка от часовник
Отново пролет е. Земята,
река от цветове. Извира.
А аз не вярвам в чудесата
и присмехулник ме нервира.
Едно ми е такова, зимно.
Зелено вън е. Но дали е?
Сърце за тишина петимно,
хралупа търси, да се скрие.
Април ли? Вечният чаровник,
пак лъже, че ще ме обича...
Мен- кукувичка от часовник,
която няма свое птиче...
Боли от звуци, мисли, хора,
а пролетта ми е присъда.
Дали е пролетна умора,
или се уморих да бъда?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
