18 февр. 2016 г., 00:13

Кулата с часовник 

  Поэзия
5.0 / 3
742 0 2

Кулата с часовник

 

Часовниковата кула е много самотна.

Никой не й оказва предишната чест.

Когато по сто пъти на ден чуваше:

"Ще се видим под часовника в шест".

 

Когато лелки с метла и лопата,

мърморейки тихо, просто така...

Смитаха хиляди фасове в кофата малка,

захвърлени, в очакване на любовта.

 

Колко пъти от шест до девет,

млади момчета, с цвете в ръка,

потропвайки, очакваха с трепет...

"Аз ще си тръгна. А ако дойде сега? ".

 

Колко пъти, кошът отсреща,

се пълнеше със захвърлени свежи цветя?

Захвърлени, след дългото чакане...

Може би... просто е сбъркал часа...

 

На колко целувки беше свидетел,

часовникът стар, с черни стрелки.

На любовни мечти, превърнати в пепел.

На много, много младежки мечти...

© Ник Желев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
  • Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »