Кулата с часовник
Кулата с часовник
Часовниковата кула е много самотна.
Никой не й оказва предишната чест.
Когато по сто пъти на ден чуваше:
"Ще се видим под часовника в шест".
Когато лелки с метла и лопата,
мърморейки тихо, просто така...
Смитаха хиляди фасове в кофата малка,
захвърлени, в очакване на любовта.
Колко пъти от шест до девет,
млади момчета, с цвете в ръка,
потропвайки, очакваха с трепет...
"Аз ще си тръгна. А ако дойде сега? ".
Колко пъти, кошът отсреща,
се пълнеше със захвърлени свежи цветя?
Захвърлени, след дългото чакане...
Може би... просто е сбъркал часа...
На колко целувки беше свидетел,
часовникът стар, с черни стрелки.
На любовни мечти, превърнати в пепел.
На много, много младежки мечти...
© Ник Желев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Още има такива магически места...но ние, май, много "захитряхме" и е трудно да ни улови магията...Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
https://otkrovenia.com/bg/stihove/stariyat-chasovnik-1