Кулата с часовник
Кулата с часовник
Часовниковата кула е много самотна.
Никой не й оказва предишната чест.
Когато по сто пъти на ден чуваше:
"Ще се видим под часовника в шест".
Когато лелки с метла и лопата,
мърморейки тихо, просто така...
Смитаха хиляди фасове в кофата малка,
захвърлени, в очакване на любовта.
Колко пъти от шест до девет,
млади момчета, с цвете в ръка,
потропвайки, очакваха с трепет...
"Аз ще си тръгна. А ако дойде сега? ".
Колко пъти, кошът отсреща,
се пълнеше със захвърлени свежи цветя?
Захвърлени, след дългото чакане...
Може би... просто е сбъркал часа...
На колко целувки беше свидетел,
часовникът стар, с черни стрелки.
На любовни мечти, превърнати в пепел.
На много, много младежки мечти...
© Ник Желев All rights reserved.
