Купчинка есенни листа
В очите ми една жена старее...
Тъгува тя за младите ни дни.
И с нея моята глава белее,
в душите ни от времето хладни.
Тъгува тя за вечерите майски
огрявани от мъжката любов.
Живее още с утрините райски,
запалени от слънчевия зов.
Събрала във очите си небето,
синее женската ù доброта.
В сърцето ù притихнало, морето
залива младата ù суета.
В очите ми една жена старее
със същата усмивка на уста.
В душата ù все повече жълтее
купчинката от есенни листа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
