"Аз имам. Искаш ли и ти?" -

със тези думи те посрещах.

Живота си ти подарих почти,

но за това не се досещаш.

Край мен вървиш замислен мълчаливо,

от погледа ми упорито бягаш

и свикваш вече с ежедневието сиво -

с мен или без мен - все тая...

Не ми тежеше да ти давам,

обаче ти с това привикна.

Е, вярно, мене обвинявам...

Замяна - друга на позицията ми повикана.

Дано тя грешките ми не допуска -

добротата ѝ да подценяваш.

Дано остави мъничка пролука

и да избяга, щом я нараняваш.

А не за всичко да прощава,

както правех аз, защото се страхувах.

Всичко вече съм ти дала - наивна и глупава...

с добротата си вниманието ти купувах.