Купувах си внимание
"Аз имам. Искаш ли и ти?" -
със тези думи те посрещах.
Живота си ти подарих почти,
но за това не се досещаш.
Край мен вървиш замислен мълчаливо,
от погледа ми упорито бягаш
и свикваш вече с ежедневието сиво -
с мен или без мен - все тая...
Не ми тежеше да ти давам,
обаче ти с това привикна.
Е, вярно, мене обвинявам...
Замяна - друга на позицията ми повикана.
Дано тя грешките ми не допуска -
добротата ѝ да подценяваш.
Дано остави мъничка пролука
и да избяга, щом я нараняваш.
А не за всичко да прощава,
както правех аз, защото се страхувах.
Всичко вече съм ти дала - наивна и глупава...
с добротата си вниманието ти купувах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Момчева Всички права запазени
