"Аз имам. Искаш ли и ти?" -
със тези думи те посрещах.
Живота си ти подарих почти,
но за това не се досещаш.
Край мен вървиш замислен мълчаливо,
от погледа ми упорито бягаш
и свикваш вече с ежедневието сиво -
с мен или без мен - все тая...
Не ми тежеше да ти давам,
обаче ти с това привикна.
Е, вярно, мене обвинявам...
Замяна - друга на позицията ми повикана. ...