Penywise (Владимир Александров)
4 22
5 июн. 2006 г., 11:32

Кутийка 

  Поэзия
991 0 7
Кутийка

-------------------------------------
Всъщност аз наистина ли те обичах?
Или лъжех се и просто се заричах...
Слушах, гледах те, но не подозирах...
Че не виждах, чувах и разбирах!
-------------------------------------
Влюбения е глупак, иска само да раздава,
Я! Май, че... знам защо не получавах...
Знаеше да взимаш, без да оценяваш!
Ти изгуби! Страх те е да го признаеш!
-------------------------------------
Помниш ли? Подарих сърцето си в кутийка.
Ти го взе, погледна го и се усмихна...
Защо го смачка, разби го! Просто го изхвръли!
Ха! Не?! Още ли не осъзнаваш?
-------------------------------------
Та аз дори без него съм безсмъртен!

© Владимир Александров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Помниш ли? Подарих сърцето си в кутийка.
    Ти го взе, погледна го и се усмихна...
    Защо го смачка, разби го!

    Браво!!!
  • Благодаря ти за коментара Вики
    Не съм тъжен, не съм празен, или "като мъртвец". Имам душа
    А докато съм го писал "не съм мислил", предпочитам да пиша със сърцето си. За техническата част от "мисленето" няма значение - това са сухи факти и действия. А това е просто стихотворение. Не приемай нещата толкова буквално
  • Тъжна истина, Влади..Но и крайно самоуверено донякъде, ами ако и ти си изгубил, не се ли замисли? И дали реално не си бил оценен, а ти оценил ли си? Няма само една гледна точка..
    А без сърцето си ти си безсмъртен, но празен и като мъртвец.
  • Много хубаво!
  • Мерси, мерси. Такива думи радват душата
  • Влади,стиха е прекрасен!Аз го оценявам със 7.
  • На мен самия ми е сложно да разбера дали е тъжно, нежно, агресивно, нервно... Мисля, че във всеки нов ред има различен заряд енергия от предния...

    Радвам се, че ти е харесало, наистина
Предложения
: ??:??