Jun 5, 2006, 11:32 AM

Кутийка

Poetry

1.3K 0 7

Кутийка

-------------------------------------
Всъщност аз наистина ли те обичах?
Или лъжех се и просто се заричах...
Слушах, гледах те, но не подозирах...
Че не виждах, чувах и разбирах!
-------------------------------------
Влюбения е глупак, иска само да раздава,
Я! Май, че... знам защо не получавах...
Знаеше да взимаш, без да оценяваш!
Ти изгуби! Страх те е да го признаеш!
-------------------------------------
Помниш ли? Подарих сърцето си в кутийка.
Ти го взе, погледна го и се усмихна...
Защо го смачка, разби го! Просто го изхвръли!
Ха! Не?! Още ли не осъзнаваш?
-------------------------------------
Та аз дори без него съм безсмъртен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Alyaska (Суси)

Помниш ли? Подарих сърцето си в кутийка.
Ти го взе, погледна го и се усмихна...
Защо го смачка, разби го!

Браво!!!

2006-08-06T12:51:17+03:00
Penywise (Владимир Александров)

Благодаря ти за коментара Вики
Не съм тъжен, не съм празен, или "като мъртвец". Имам душа
А докато съм го писал "не съм мислил", предпочитам да пиша със сърцето си. За техническата част от "мисленето" няма значение - това са сухи факти и действия. А това е просто стихотворение. Не приемай нещата толкова буквално

2006-06-13T08:24:20+03:00
IceMoon (Виктория Минева)

Тъжна истина, Влади..Но и крайно самоуверено донякъде, ами ако и ти си изгубил, не се ли замисли? И дали реално не си бил оценен, а ти оценил ли си? Няма само една гледна точка..
А без сърцето си ти си безсмъртен, но празен и като мъртвец.

2006-06-10T10:06:24+03:00
Логична (Диана Борисова)

Много хубаво!

2006-06-10T10:01:20+03:00
Penywise (Владимир Александров)

Мерси, мерси. Такива думи радват душата

2006-06-06T08:07:38+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0