Сърцето може силно да обича,

но може също толкова да мрази.

Много те обичах, не отричам,

но мразя те сега и мразя и онази ...

... за която дълго ме лъжеше,

която застана между нас,

онази, която нищо не ти даваше

в сравнение с това, което дадох аз.

Но стига с любовта ...

Сега е време за живот,

изпълнен само с пустота,

нещастен, празен и суров.

А ти, когато след години се запиташ,

сам.. нещастен, в празното легло:

"Къде отиде любовта голяма...

Къде е щастието... Защо???"

Спомни си пак за онова момиче,

което тъй безмилостно отпрати,

което толкоз силно те обичаше,

умираше за любовта ти.

То чака цял живот да се обадиш,

да кажеш пак "Обичам те",

но ти така и не се сети,

така че питай я сега къде е.

Къде избяга и къде захвърли любовта ни,

защо студено е леглото в този час,

защо отиде си със щастието и остави

живота празен да тече без теб... без нас...