16 мая 2008 г., 21:16

Къде ми е музата

683 0 3
Стих редя, вдъхновена от свойте
терзания,
а днес не мога да напиша
и ред.
Моята муза я няма - не съм
провокирана...
нищо не чувствам, а това за
поезията не е добре!
В миг на ярост или интерес съм
вдъхновена,
а защо не съм обзета от нея сега?
А само се чудя кога моята муза
ще ме навести отново.
Искам да пиша, но мислите ми
нищо не създават поне наготово.
Обичам да пиша, сякаш вече
не мога да мисля.
Къде ми е музата, че ако не пиша
съвестта ми е леко нечиста...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С обич от мен за вас Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми! Браво!
  • Олее,и при мен е така.Направо се побърквам,когато нямам муза(както е в момента) и макар че всичко,което видя или преживея ми изглежда птоенцилана нова творба...просто не става.Хайде...пожелавам ти успех.Стихотворението е хубаво.
  • Ще се появи! Поздрав!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....