May 16, 2008, 9:16 PM

Къде ми е музата

  Poetry » Other
684 0 3
Стих редя, вдъхновена от свойте
терзания,
а днес не мога да напиша
и ред.
Моята муза я няма - не съм
провокирана...
нищо не чувствам, а това за
поезията не е добре!
В миг на ярост или интерес съм
вдъхновена,
а защо не съм обзета от нея сега?
А само се чудя кога моята муза
ще ме навести отново.
Искам да пиша, но мислите ми
нищо не създават поне наготово.
Обичам да пиша, сякаш вече
не мога да мисля.
Къде ми е музата, че ако не пиша
съвестта ми е леко нечиста...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С обич от мен за вас All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми! Браво!
  • Олее,и при мен е така.Направо се побърквам,когато нямам муза(както е в момента) и макар че всичко,което видя или преживея ми изглежда птоенцилана нова творба...просто не става.Хайде...пожелавам ти успех.Стихотворението е хубаво.
  • Ще се появи! Поздрав!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....