17 апр. 2009 г., 02:03

Къде отиде онзи човек, когото обичах?

652 0 0

(дует с Весела)

 

Аз съм ужасен, скъпа.
Много лесно можеш да ме намразиш.
Всички ужасни грешки ще пазиш,
дълбоко, колкото да им се порадваш.
Това, е което предлагам и
това е всичко, което представлявам.

А нима това е малко?
Какво повече бих искала от теб?
Любовта ни е грях, но сладък...
Много пъти е боляло,
но ние тръгнахме сами по този път, нали?
Кой можем да виним за грешките си?

(Аз съм ужасен, скъпа)

Предавам се!
Уморен от тежки мигове в безсилие.
Напразни бяха тези трудни усилия,
защото в тях търсехме величие.
А то вместо с постоянство и безсмъртие,
ни доведе до това да сме жалки.
И сега хубавите спомени са малко.

Наистина си ужасен!
Къде отиде онзи човек, когото обичах?
Онзи, дето ме обичаше и кълнеше във вярност?
Сега изневеряваш и на мен, но и на себе си?
Нима аз се влюбих в лъжец и подлец?
Страхливец?
Не, мили! Не мога така!
Не искам да е така!
Аз ще жертвам всичко за любовта,
ако искаш бъди с мен...
но тук и сега!
Нека се насладим на този миг,
секунда от вечността!
Колкото и кратко да е!...

(Аз съм ужасен скъпа)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...