23 сент. 2010 г., 19:19

Къде отидохте

1K 0 5

Къде отидохте, не ви намирам,

 

изчезнахте безшумно като дим.

 

И само в следите ви се взирам,

 

оставихте ми брод непроходим.

 


Без вас сега завинаги е зима

 

и нищо няма смисъл в този свят,

 

и разбираемото даже не разбирам,

 

денят ми със нощта остана слят...

 


Къде отидохте, мечти, не ви намирам,

 

изгубих ви улисана във дните си.

 

Сега ви търся, в тъмното се взирам,

 

изгубих ви наравно със сърцето си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...