23 sept 2010, 19:19

Къде отидохте

  Poesía » Otra
1K 0 5

Къде отидохте, не ви намирам,

 

изчезнахте безшумно като дим.

 

И само в следите ви се взирам,

 

оставихте ми брод непроходим.

 


Без вас сега завинаги е зима

 

и нищо няма смисъл в този свят,

 

и разбираемото даже не разбирам,

 

денят ми със нощта остана слят...

 


Къде отидохте, мечти, не ви намирам,

 

изгубих ви улисана във дните си.

 

Сега ви търся, в тъмното се взирам,

 

изгубих ви наравно със сърцето си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...