23 sept 2010, 19:19

Къде отидохте

  Poesía » Otra
1K 0 5

Къде отидохте, не ви намирам,

 

изчезнахте безшумно като дим.

 

И само в следите ви се взирам,

 

оставихте ми брод непроходим.

 


Без вас сега завинаги е зима

 

и нищо няма смисъл в този свят,

 

и разбираемото даже не разбирам,

 

денят ми със нощта остана слят...

 


Къде отидохте, мечти, не ви намирам,

 

изгубих ви улисана във дните си.

 

Сега ви търся, в тъмното се взирам,

 

изгубих ви наравно със сърцето си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...