19 июн. 2016 г., 06:21

Къде отиваме

491 0 0

Къде отиваме, чудя се къде?

С очи затворени в тъмнина не нужна.

Къде ли този хаос всички ще ни отведе?

Студен ли пламък в душите лумна?

Къде отиваме без вяра в сърцата?

Любовта в душите някой ни уби.

Усмивката изчезна някак от лицата,

всичко, всичко сякаш се затри.

Къде отиваме по непознатите пътеки?

Постлани с тръни, с острите бодли.

Вървим и плашим се от всеки,

горчива любовта гори, гори.

В.Й. 19.06.2016г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...