Къде отиваме, чудя се къде?
С очи затворени в тъмнина не нужна.
Къде ли този хаос всички ще ни отведе?
Студен ли пламък в душите лумна?
Къде отиваме без вяра в сърцата?
Любовта в душите някой ни уби.
Усмивката изчезна някак от лицата,
всичко, всичко сякаш се затри.
Къде отиваме по непознатите пътеки?
Постлани с тръни, с острите бодли.
Вървим и плашим се от всеки,
горчива любовта гори, гори.
В.Й. 19.06.2016г.
© Васил Йотов Всички права запазени