Къде отиваме, приятелю
Омръзна ли ти, мними ми приятелю,
да си обсебван вечно от съмнения?
Дотегна ли ти тежестта на маската?
А грохна ли от болка и презрение?
Монетата във джоба още стискаш ли?
Със нея ли душата ще откупиш?
Не помниш ли, че като мене искаше,
да съградиш мечтите си пречупени?
Забрави ли за устрема си неуморен?
А за надеждата? За вярата? За бляна?
Делата се превърнаха в говорене.
А с приказки, не се лекуват раните.
А "Любовта" излишна ли ти стана?
Къде да я скатаеш в свойта зрялост,
в която място за илюзиите няма?
По този път ли още търсиш цялост?
Духовността - и тя остана проза,
един пресилен разказ за децата ни.
Светът ни, драги, ли наричаш грозен?
А красотата де е във сърцата ни?
Душата стана маска за съблазън -
капанът за душите заблудени.
Но възхищавай се на тая неприязън.
Така ли чакаш да ти дойде времето?
Тъй постен е животът ти без вяра.
А вярата гориво е за страстите.
Но се захвърли сам в прегръдката на звяра.
Защо реши, че ти всевластен си?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Охрименко Все права защищены
