6 дек. 2007 г., 21:20

Къде си?

Поэзия

1.3K 0 1

Къде си?! -
питам мрака и луната,
но те не отговарят.
Къде си?! -
поглеждам звездата,
ала облак я скрива.
Къде е тя?! -
питам цветята,
ала те са увехнали.
Щастлива ли си?! -
докосвам нашата снимка,

ала тя е няма, толкова тиха.

Питам.
Обичали ме още?! -
питам нищото,

а то не отговаря.

Не исках да задавам тези въпроси -

Не и на луната, на звездите -

Исках да попитам теб.

Къде отиде?! Как си?!

Обичаш ли ме още?!

Нищо, малчание.

Ами, ако не получа отговорите, които искам?!

Ако гласът, който обичам не ми отговори с любов,

Както преди?!

Добре ли си?! -

Продължавам да питам звездите...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...