30 мая 2009 г., 07:46

Къде си...?

1.2K 0 1

Обичаш ли ме истински, когато

стоиш далече, някъде в нощта?

Аз дълго чаках те във мрака,

                              ... даже плаках,

Но пак я няма твоята ръка...

Дали стои протегната към мене,

или копнее там за някой друг?

Защо я няма близо да ме сгрее,

а сам се боря с този нощен студ?

За кой блестят в очите ти сълзите

и гонят мрака някъде далеч?

А моите очи сами се скитат

и търсят с болка твоето лице...

А моята душа сама копнее...

Къде е твоето сърце...?

 

                        (май`2009)

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислав Камберов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ако любовта наистина е истинска и силна,нищо не може да я спре и в това именно е изпитанието.Много хора,за съжаление, се страхуват от нея-било поради стари травми,поради погрешно възпитание или разни други заблуди,което си е страшно тъпо.Кураж,приятелю,минала съм през това и вярвай,че нещата се оправят/това също от личен опит/,а може би сега е времето да направиш нещо друго съществено в живота си и ПОМНИ-ВСЯКО НЕЩО С ВРЕМЕТО СИ!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...