Обичаш ли ме истински, когато
стоиш далече, някъде в нощта?
Аз дълго чаках те във мрака,
... даже плаках,
Но пак я няма твоята ръка...
Дали стои протегната към мене,
или копнее там за някой друг?
Защо я няма близо да ме сгрее,
а сам се боря с този нощен студ?
За кой блестят в очите ти сълзите
и гонят мрака някъде далеч?
А моите очи сами се скитат
и търсят с болка твоето лице...
А моята душа сама копнее...
Къде е твоето сърце...?
(май`2009)
© Станислав Камберов Всички права запазени