Където...
Преминах всичките сезони.
Посрещнах всичките си дни.
И ето. Вятърът ме гони
със хъс към други бъднини.
Където всички са без тяло,
където няма вече глад.
Където всички са си цяло -
не се делят на стар и млад.
Където времето им спира
и няма утре, няма днес.
Където никой не умира
за чужд на нему интерес.
Където всички се прераждат
във друго време, в друг резон.
Отново всичките се раждат
под друго име, в друг сезон.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
