Където...

5.03.2013 г., 11:20 ч.

Поезия » Философска

342 0 2

Преминах всичките сезони.

Посрещнах всичките си дни.

И ето. Вятърът ме гони

със хъс към други бъднини.

Където всички са без тяло,

където няма вече глад.

Където всички са си цяло -

не се делят на стар и млад.

Където времето им спира

и няма утре, няма днес.

Където никой не умира

за чужд на нему интерес.

Където всички се прераждат

във друго време, в друг резон.

Отново всичките се раждат

под друго име, в друг сезон.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.