19 авг. 2018 г., 22:30

Кълбо от нерви

550 0 0

КЪЛБО ОТ НЕРВИ

 

„Кълбо от нерви...“
И щуреца не помага.
Светулката не дава светлина.
Слънцето прави маневри.
Дъждът като стихия ляга.
В човека няма топлина.
Жаждата за обич се покачва,
но е криворазбрана,
границите на своето Аз не прекрачва
от страх, да не бъде измамена.
Всеки тръгва по пътя „На сигурно“
без дори да знае къде е то -
към отдалеченото, или интимното,
своята мечта, или мечтата на общество.
Уж сърцето си пита,
но безумието надделява -
душата в паяжина оплита,
лесна плячка, впримчена, става.
„Кълбо от нерви“ настръхнало-
самоунищожаващо,
или брега на разума прехвърлило,
„справедливост“ убийствена раздаващо.
Зрънцето Любов в кълбото е вързана.
Ще има ли сили
отвътре „нервите“ да подреди...
Божествената обич да осмисли...
смъртта – своя и чужда – да предотврати?

 

19 08 2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...