КЪЛБО ОТ НЕРВИ

„Кълбо от нерви...“
И щуреца не помага.
Светулката не дава светлина.
Слънцето прави маневри.
Дъждът като стихия ляга.
В човека няма топлина.
Жаждата за обич се покачва,
но е криворазбрана,
границите на своето Аз не прекрачва
от страх, да не бъде измамена.
Всеки тръгва по пътя „На сигурно“
без дори да знае къде е то -
към отдалеченото, или интимното,
своята мечта, или мечтата на общество.
Уж сърцето си пита,
но безумието надделява -
душата в паяжина оплита,
лесна плячка, впримчена, става.
„Кълбо от нерви“ настръхнало-
самоунищожаващо,
или брега на разума прехвърлило,
„справедливост“ убийствена раздаващо.
Зрънцето Любов в кълбото е вързана.
Ще има ли сили
отвътре „нервите“ да подреди...
Божествената обич да осмисли...
смъртта – своя и чужда – да предотврати?

19 08 2016