Към жертвите на любовта
На Ади
Случаят пореден уж е малък,
но ще го разкажа тука… ах,
колкото и да е жалък,
че от теб тресе ме страх.
И дано сега и тук молбата
да достигне до божествения кръст,
за да ми се промени съдбата,
станала подвластна на безумната ти мъст.
Ето, чувам твойте стъпки
и обзема ме познатото усилие,
че фрустриращите ти постъпки
неизменно водят в насилие.
Иска ми се да крещя: -”Кажи!
Пак ли имаш ти решение готово,
а на мене ми тежи
да търпя насилието отново!?”
Да! Ръката ти ме дръпва
и чертае ми Съдбата черна,
а сърцето ми изтръпва
и се чувствам повече неверна…
С теб съм толкова сама,
а ни свързваше желание…
Не! Не искам да съм ти жена,
носиш ми единствено страдание.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Рибаров Все права защищены
