Към какво се стремим?

Да заспя  аз не мога - тежко бреме...

така бе и... вчера – 

в главата ми

мисли се скитат

за суетното време...

Грижи, тревоги за утрешния ден –

това ли познавахме в „горчивото минало”?

Към какво ний стремим се?

Не знае днес никой...

Ръцете си пъхаме дълбоко в джобовете...

Лицата - застинали, объркани погледи...

Да се върнем към миналото,

да се върнем назад?!

Със страх - след себе си водим децата си,

където лидер-кучи син ни посочи?!

За какво да изразходваме своите усилия?

До къде ни доведоха? Тъмнина е навсякъде!

Въпроси, въпроси... И много печал...

На какво се надяваме? Какво да очакваме?

Вече не успявам да усетя покой,

а и празникът уличен – и той не е мой...

Твърде дълъг и тъмен бе пътят в тунела...

Пак суета, пак популизъм...

и... пак това гадно, жестоко безсъние...