30.03.2012 г., 14:27

Към какво се стремим?

1K 1 1

Към какво се стремим?

 

Да заспя  аз не мога - тежко бреме...

така бе и... вчера – 

в главата ми

мисли се скитат

за суетното време...

Грижи, тревоги за утрешния ден –

това ли познавахме в „горчивото минало”?

Към какво ний стремим се?

Не знае днес никой...

Ръцете си пъхаме дълбоко в джобовете...

Лицата - застинали, объркани погледи...

Да се върнем към миналото,

да се върнем назад?!

Със страх - след себе си водим децата си,

където лидер-кучи син ни посочи?!

За какво да изразходваме своите усилия?

До къде ни доведоха? Тъмнина е навсякъде!

Въпроси, въпроси... И много печал...

На какво се надяваме? Какво да очакваме?

Вече не успявам да усетя покой,

а и празникът уличен – и той не е мой...

Твърде дълъг и тъмен бе пътят в тунела...

Пак суета, пак популизъм...

и... пак това гадно, жестоко безсъние...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Обновенска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...