Към какво се стремим?
Да заспя аз не мога - тежко бреме...
така бе и... вчера –
в главата ми
мисли се скитат
за суетното време...
Грижи, тревоги за утрешния ден –
това ли познавахме в „горчивото минало”?
Към какво ний стремим се?
Не знае днес никой...
Ръцете си пъхаме дълбоко в джобовете...
Лицата - застинали, объркани погледи...
Да се върнем към миналото,
да се върнем назад?!
Със страх - след себе си водим децата си,
където лидер-кучи син ни посочи?!
За какво да изразходваме своите усилия?
До къде ни доведоха? Тъмнина е навсякъде!
Въпроси, въпроси... И много печал...
На какво се надяваме? Какво да очакваме?
Вече не успявам да усетя покой,
а и празникът уличен – и той не е мой...
Твърде дълъг и тъмен бе пътят в тунела...
Пак суета, пак популизъм...
и... пак това гадно, жестоко безсъние...
© Пенка Обновенска Всички права запазени