Към неизвестността
Поредното хапче гълтам за забрава,
бутилката ром ми стана приятел,
цигара след цигара пуша
пак сама в тъмната стая.
Гледам картата, отново замислена
накъде да поема, кой път да хвана,
за да забравя тази обич луда,
която не ми дава мира.
Вече месец скитам се, но пак се завърнах,
вече месец скитам се самотна,
за да забравя този блян желан,
но нещо пак не ми дава мира.
Сърцето тупка ускорено,
щом завърнах се тук и пак те потърсих,
макар и зарекла се, че няма да го правя,
но нещо не ми даде мира.
И щом те зърнах, исках веднага
в пегръдките си да те обвия
с нежния воал на любовта,
но туй бе само мечта!
Затова сега стоя с пръст
над старата карта, затворила очи,
сочейки към неизвестността, към,
която ще поема, за да те забравя!
бутилката ром ми стана приятел,
цигара след цигара пуша
пак сама в тъмната стая.
Гледам картата, отново замислена
накъде да поема, кой път да хвана,
за да забравя тази обич луда,
която не ми дава мира.
Вече месец скитам се, но пак се завърнах,
вече месец скитам се самотна,
за да забравя този блян желан,
но нещо пак не ми дава мира.
Сърцето тупка ускорено,
щом завърнах се тук и пак те потърсих,
макар и зарекла се, че няма да го правя,
но нещо не ми даде мира.
И щом те зърнах, исках веднага
в пегръдките си да те обвия
с нежния воал на любовта,
но туй бе само мечта!
Затова сега стоя с пръст
над старата карта, затворила очи,
сочейки към неизвестността, към,
която ще поема, за да те забравя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Илиева Все права защищены
