Към Нощта
О, ти Нощ!
Родителко на богове и смъртни,
богиньо спокойна,
даряваща звездния плам
на небето –
радвай се на тишината
сътворена от земните скърби,
обвили в покой
усмирения зов
на сърцето!
Бди в светлите сънища
на хората,
майко –
кърмилнице
на забрава при грижи!
Отдавай ни в отдиха
на своето тайно
учение,
сънища светли
и рижи!
Недей да ни сблъскваш с Аида,
когато
в ефира изпращаш ни ти
кръговрати!
Дай на очите ни пурпур
и “злато” –
от чувства,
а не тежки преврати!
Зовем те да станеш щастлива,
блажена
и прелестна,
мека,
докрай отзивчива,
на чистите чувства –
с цел съкровена –
към нежните сънища,
да бъдеш ревнива!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены
Това дали трябва да се членува нощТа или не и до сега е един от спорните въпроси в граматиката ни. За това аз не я членувам - ако това имаш в предвид под грешка в заглавието Катебате - нарочно е и не само тук! 
