18 сент. 2019 г., 16:42

Към победа

705 0 0

Какъв необикновен миг се случва в момента!
Поглеждам в далечината,
а там отражение на себе си намирам.
Фокусирам...
Поглеждам се..
Ей, чудак голям!

 

Вървящ,
    преминаващ слънчогледовата нива,
търсейки изящни, летящи птички,
    заблудени мушици,
        целеустремени мравчици,
            несигурни лястовички...
Всякакви наземни и летателни обекти!

 

Изправен! Вървя в гората
    от възвисени дървеса... Тополи!
Издирващи,
Любвеобилни,
Пламтящи!

 

Мълчалив,
с фиксиран поглед начело

чувствам сила,
неописуемо велика!
Тялото и духа тръгват
по пътя на хоризонта.
Без да спират!
Смело напред
към победа!

 

Той е жив!
Духа и желанието за постигането
на тази и всяка новопопъплила цел!
Той винаги ще продължава да е там!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариян Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...