18 сент. 2019 г., 16:42

Към победа

703 0 0

Какъв необикновен миг се случва в момента!
Поглеждам в далечината,
а там отражение на себе си намирам.
Фокусирам...
Поглеждам се..
Ей, чудак голям!

 

Вървящ,
    преминаващ слънчогледовата нива,
търсейки изящни, летящи птички,
    заблудени мушици,
        целеустремени мравчици,
            несигурни лястовички...
Всякакви наземни и летателни обекти!

 

Изправен! Вървя в гората
    от възвисени дървеса... Тополи!
Издирващи,
Любвеобилни,
Пламтящи!

 

Мълчалив,
с фиксиран поглед начело

чувствам сила,
неописуемо велика!
Тялото и духа тръгват
по пътя на хоризонта.
Без да спират!
Смело напред
към победа!

 

Той е жив!
Духа и желанието за постигането
на тази и всяка новопопъплила цел!
Той винаги ще продължава да е там!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариян Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...