30 нояб. 2019 г., 09:15

Към теб

750 0 0

По прашни улици вървя, не спирам

към теб съм тръгнала в нощта, 

в луната непрекъснато се взирам, 

тя пътя ми показва в таз тъма. 

 

Не може мен да ме уплаши тъмнината, 

ни сенките на тъжните души. 

Аз плаша се единствено от самотата - 

гласа ти да не чувам в моите уши. 

 

И войн съм сам сама в света!

Вървя и твойто име си повтарям.

Дори да знам, че тръгнала съм пак сама

за тебе по жарава ще изгарям. 

 

Чудовищата зад дърветата ми шепнат -

"Тръгни си! Не, не идвай пак!" 

Но техните ужасни гласове отекват.

Аз казах, че не ме е страх от този мрак. 

 

И зная, че когато те настигна 

ще ме прегърнеш с парещи ръце. 

Аз зная, че при теб когато стигна 

ще стоплиш моето сърце. 

 

За туй се спри и ме обичай,

не бягай ти от мен в нощта! 

Недей! И любовта ми не отричай, 

за мене си единствен на света! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...