30.11.2019 г., 9:15

Към теб

749 0 0

По прашни улици вървя, не спирам

към теб съм тръгнала в нощта, 

в луната непрекъснато се взирам, 

тя пътя ми показва в таз тъма. 

 

Не може мен да ме уплаши тъмнината, 

ни сенките на тъжните души. 

Аз плаша се единствено от самотата - 

гласа ти да не чувам в моите уши. 

 

И войн съм сам сама в света!

Вървя и твойто име си повтарям.

Дори да знам, че тръгнала съм пак сама

за тебе по жарава ще изгарям. 

 

Чудовищата зад дърветата ми шепнат -

"Тръгни си! Не, не идвай пак!" 

Но техните ужасни гласове отекват.

Аз казах, че не ме е страх от този мрак. 

 

И зная, че когато те настигна 

ще ме прегърнеш с парещи ръце. 

Аз зная, че при теб когато стигна 

ще стоплиш моето сърце. 

 

За туй се спри и ме обичай,

не бягай ти от мен в нощта! 

Недей! И любовта ми не отричай, 

за мене си единствен на света! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...