28 мая 2020 г., 17:06

Към теб

919 2 3

По стъпките те следвам отдалече. 

Броя ги. Искам да те стигна. 

На пръсти да вървя и вече, 

до твоя дух високо да се вдигна.

 

Пресичам степи, острови, пустини. 

Прескачам канари и водопади

от истини потулвани с години, 

които от сърцето ми извади. 

 

Прелитам над реки и над морета

с размаха на крилете си, отчаян. 

С дъх на люляци и на лалета,

към образа ти, в блянът ми- изваян!

 

Достигнах те, повдигната на пръсти. 

Докоснах те по лъвската ти грива. 

А после тихомълком се прекръстих, 

и огънят в душата си заривам. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Божкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...