Към теб
По стъпките те следвам отдалече.
Броя ги. Искам да те стигна.
На пръсти да вървя и вече,
до твоя дух високо да се вдигна.
Пресичам степи, острови, пустини.
Прескачам канари и водопади
от истини потулвани с години,
които от сърцето ми извади.
Прелитам над реки и над морета
с размаха на крилете си, отчаян.
С дъх на люляци и на лалета,
към образа ти, в блянът ми- изваян!
Достигнах те, повдигната на пръсти.
Докоснах те по лъвската ти грива.
А после тихомълком се прекръстих,
и огънят в душата си заривам.
© Мария Божкова All rights reserved.
