11 июн. 2008 г., 02:03

към теб

974 0 2

подтичват вестници по празни булеварди...

реки помитат клони уморени...

изровени човешки айсберги

крещят на ум -

разкош ли е гласа

е  как да не препиеш с бистрота

позорът пак ще тръшне счупени прозорци

излъганата нежност ще ръждяса

миг кратък миг от празнота

едва прогледнала луна

ковашки чукове

ъгли препълнени със болна плът

мечтаят друго съдържание - уви

тежат очуканите ходила...

е как да не препиеш с бистрота

без дъх да не останеш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Маринска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...