Къпини
Къпини
В шепи ми носиш, любими,
обич от ябълков цвят.
След твоите стъпки в къпините
мечти и надежди растат.
В устни ми носиш, любими,
капчица жива вода.
Когато целуваш, прости ми,
копнежи и жажди горят.
В сърцето ми носиш, любими,
само лъжливи слова.
Когато ги кажеш… Мълчи ми!
Хиляди рани творят.
В тебе загледана, мили,
в миг се препънах в една
най-черна от всички къпини
(истина днес е зова).
От сладкия сън ме събуди,
мечтите удави в кошмар,
Насън е приказно чудно,
наяве – затрупва ме сняг…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Атанасова Все права защищены
