Кървав сняг

22 дек. 2009 г., 10:02

Поэзия » Любовная

997 0 2

По ледения мрамор стъпваш бос

и трепетно моментите редиш на ум,

превърна се във враг, и зъл, и лош,

студен и сив като куршум.

Опита ти вълшебната отвара

и счупи стъкленицата във времето,

имунността ти трудно преживяваше...

болката ядеше шеметно.

Една кралица, ледена и бяла,

отвън лежи, замръзнала в снега,

пътечка, кървава и малка,

на капчици рисуваше следа.

Не смогна да я задържиш и имаш,

така наказа я и себе си затри за миг,

залиташ, а очите ти са слисани,

дочуваш в ехото последния ù вик.

А зимата прикри следите тихи,

алените рози във снега закри,

последно доказателство, и тъмни щрихи...
Смъртта пред любовта коленичи!