Dec 22, 2009, 10:02 AM

Кървав сняг 

  Poetry » Love
1096 0 2

По ледения мрамор стъпваш бос

и трепетно моментите редиш на ум,

превърна се във враг, и зъл, и лош,

студен и сив като куршум.

 

Опита ти вълшебната отвара

и счупи стъкленицата във времето,

имунността ти трудно преживяваше...

болката ядеше  шеметно.

 

Една кралица, ледена и бяла,

отвън лежи, замръзнала в снега,

пътечка, кървава и малка,

на капчици рисуваше следа.

 

Не смогна да я задържиш и имаш,

така наказа я и себе си затри за миг,

залиташ, а очите ти са слисани,

дочуваш в ехото последния ù вик.

 

А зимата прикри следите тихи,

алените рози във снега закри,

последно доказателство, и тъмни щрихи...
Смъртта пред любовта коленичи!

 

© Георги Зафиров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??