Кървав сняг
По ледения мрамор стъпваш бос
и трепетно моментите редиш на ум,
превърна се във враг, и зъл, и лош,
студен и сив като куршум.
Опита ти вълшебната отвара
и счупи стъкленицата във времето,
имунността ти трудно преживяваше...
болката ядеше шеметно.
Една кралица, ледена и бяла,
отвън лежи, замръзнала в снега,
пътечка, кървава и малка,
на капчици рисуваше следа.
Не смогна да я задържиш и имаш,
така наказа я и себе си затри за миг,
залиташ, а очите ти са слисани,
дочуваш в ехото последния ù вик.
А зимата прикри следите тихи,
алените рози във снега закри,
последно доказателство, и тъмни щрихи...
Смъртта пред любовта коленичи!
© Георги Зафиров All rights reserved.
