Кърваво платно ке белиш,

Биляно, ле, лична момице.

А твоите солзи солени,

ке ти горат, сестро, белото лице.

Кърваво платно довлече

Охридският извор яден!

Платно бели и се врече,

Биляница над гроб безпощаден.

Петнайсет са черни рози

порасли над гробове скъпи.

Мътна ги вода затисна,

жалейка, народе, настъпи!

Замлъкнаха вълни нажалени,

па скроти се прибой уплачен.

Върби крайбрежни приведени

закриваха пристана злачен

от глухия вятърен вой,

немилостно в мрака замряха,

загледани в образа свой

и съскащо нишка се счупи,

те слепи и клети разбраха,

животът не можеш да купиш.

Зарекла се й Биляна – девойка

вес вечер да си поминава

покрай манастирска усойка,

памет на сите, на милите ни,

мома со солзи да поменава.