Къща
611
0
3
КЪЩА
Тя – птица, кацнала върху скалата,
приемаше ни в топлия си скут.
Сега ù са пречупени крилата.
И няма го познатия уют.
Проплаква дървеният под,
в очи побрал страха от дървояда.
И виждам под опушения свод –
обичта сега разгаря клада.
Две птици в ъгъла гнездо са свили,
както ние във нощите прекрасни.
Оставих ги в любов, криле обвили.
При тях дано, огъня не гасне.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мимо Николов Все права защищены
